Никога не съм разбирала смирените жени. Тези, за които сте слушали, и които сте виждали в арабския свят. Нима животът е по-лесен , когато мълчиш? Всъщност, тези, които говорят най-малко, манипулират най-много! Хората са казали - тихите води са най-дълбоки! Гледаш я, красива и смирена , и се питаш как е възможно? А забеляза ли как движи очите си? Забеляза ли дяволския й поглед? Жените, които се съгласяват за всичко с мъжете си, всъщност ги лъжат най-много- не, не чрез думи, а чрез тайни действия, които винаги остават незабелязани. Та тя мълчи! Кой ще се осъмни в нея?  Обзалагам се, че по-опасни от приказливите жени  са мълчаливите. Тези , които докато се съгласяват с вас, кимайки, всъщност кроят поредния си пъклен план и подреждат личните си изгоди. 

Честно казано мълчанието не ми е по вкуса. Е, вие, които ме познавате, сигурно го знаете! Понякога говоря толкова много, че дори се чудя как ми стига въздух. Та аз почти не млъквам! Горя.. Изгарям от емоции, които не мога да контролирам и чувства, които ми  е трудно да показвам! Когато чувствам най-много, говоря най-малко! Страх ме е ! Лутам се от една крайност -истеричен смях, към друга- истерични викове.  Срам ме е ! Защо не мога да млъкна? Опитвам се! Налагам си определени граници! Задушавам се ! Искам да крещя! 

ДУБАЙ

Вървя и се губя.. Губя се между огромните небостъргачи и хората.. Губя се, но не ме е страх. Мирише на арабски парфюм.. Миризмата е трайна, запомняща се и силна. Харесва ми! Още малко крачки и усещам уханието на индийската кухня.. Хората около мен говорят на различни езици, чувам ориенталски ритми, азиатски туристи вървят срещу мен- те са навсякъде… Обърквам се. Къде  съм? Димът от наргилето, който току-що премина през мен, ми припомни- аз съм в Дубай.

  Топло ми е, а същевременно приятно.. Нощният полъх гали лицето ми, а косата ми не е толкова права, колкото ми се искаше да бъде, но съм щастлива.. Ах, този арабски парфюм – пак го усетих. Навсякъде виждам противоположности: шарени евтини сергии срещу лъскави скъпи магазини; богати шейхове срещу бедни търговци.. Виждам злато. Много злато- типично за арабския свят..Шарени шалове и килими, наргилета.. Небостъргачите не ме задушават, напротив, прегръщат ме и ме отнасят до най-големия си брат- Бурдж Халифа.. Омагьосана съм..Влюбена съм. Не мога да спра да се усмихвам.. Фонтаните танцуват, а аз с тях. Музиката гали сетивата ми- кожата ми настръхва. Толкова съм развълнувана..

 Дубай- този от филмите и картинките. Дубай-красив, горещ и пленяващ… Снимки..Правя много снимки, за да запечата всеки момент. Но не мога. Не мога да запаметя всичко, което искам. Моментите ги преживявам, усещам, чувствам, но не съм достатъчно способна да ги опиша и илюстрирам- нито аз, нито фотоапаратът ми. Оглеждам се и настръхвам. Очите ми се насълзяват. От щастие! Моторите на мощните коли, движещи се по пътища, за които в България мечтаем, ме събуждат от съня и ме изпращат в друга реалност… Реалността на материалното..Обръщам се надясно: Дрехи, скъпи коли , огромни магазини , лъскави заведения и богати араби..Не звучи зле нали? Обръщам се наляво: експлоатация на труда, бедни индийци, филипинци-роби, мизерия..А сега какво мислите? Страх ме е да се обърна пак!

Ах, Дубай! Ти си красив, строг и несправедлив… Тук малко хора имат много и много хора нямат нищо… Пленяваш ме с цветовете и аромата си.. Опияняваш ме с богатствата си , а същевременно ме отрезвяваш с несправедливостта си.. Ах, Дубай.. прекрасен дворец за едни и грозна, стара квартира за други...  Образите ти си противоречат като деня и нощта, като огъня и водата..като съдбите на богатите арабски шейхове и бедните индийски роби…

 Пак сънувам.. Аз съм в приказка. Приказка , в която принцовете  не са на бели коне, а в бели скъпи джипове и коли. Обаче, никой не може да види лицата на принцесите им. Те показват само очите си.. Чисти са ! Продължавам да вървя, заравяйки краката си в златния пясък..Топло ми е...Горя-изгарям, но търпя. Сафарито е по-приятно, когато настъпи залезът и нощният полъх- не искам да се прибирам.  Качвам се на атв и преминавам през огромните дюни. Колкото по-бързо карам, толкова повече ми харесва.. Има вероятност да падна, подскачам, но се хващам здраво и пак давам газ..Оставям следи! Пясъкът се променя, запечатва дирите ми..Дюните сменят формата си-минавам през тях...Пак натискам газта..Дано не се загубя.. Не спирам да се усмихвам…

Чувам камилски рев-пак се събуждам. Камилите са изморени и стари. Имат големи, влажни и тъжни очи.. Хората им се радват и искат да се снимат докато ги яздят, а на животните въобще не им е до хора-мразят ги. И пак се замислям..ПАК РЕАЛНОСТТА!!? Едни са щастливи за сметка на други. Едни се возят, а други ги носят на гърба си цял ден- цял живот..  Бягам!.Кога ли ще сънувам отново?!

Толерантен ли е българинът?

Толерантен ли е българинът? Мислила съм върху този въпрос хиляди пъти. В съзнанието ми се лутат най-различни ситуации, които разкриват същността и манталитета на българския народ. Българинът в съзнанието ми е шизофреник. Днес е толерантен, широко скроен, мил и гостоприемен, а на другия ден- друг човек- тесногръд темерут, който псува и не иска да приеме тези, които не се вписват в представите и ограниченията му за нормално и приемливо.  Със сигурност ще успея да оправдая тезата си, че е толерантен, ако поставя някои от най-коментираните проблеми в страната, а именно търпимостта, която проявяваме към задкулисните игри на политиците  и толерантността, която спазваме към всички безумни помощи и закони, създадени за хората от ромски произход. Но не искам!  Не съм забравила и какво беше отношението на българите спрямо бежанските лагери.

Когато сирийските деца боледуваха в мизерните лагери, аз също боледувах, но не защото съм изпитала болката от това да напусна родната си държава, дом и роднини, а защото виждах омраза и злоба в очите на българина. Българинът- моят брат, който се плашеше да подаде ръка, който НЕ беше ТОЛЕРАНТЕН с „непознатите”, които имаха нужда от подкрепа и защита. Тогава разбрах, че сме толкова бедни и имаме толкова малко, че ни е страх и от по-бедните, и от по-беззащитните. Страх ни е да не ни ограбят – емоционално и физически. Страх ни е да бъдем толерантни!

Още когато започнахме да хулим всички , които търсеха помощ в държавата ни, в съзнанието ми възникнаха няколко въпроса : „Достатъчно толерантен и съпричастен ли е българинът с чуждата агония и тежка съдба?”, „Достатъчно смели ли сме, за да обявим, че в държавата ни винаги е имало престъпност и нередности или е по-лесно да си „измием ръцете” със слабите и непознатите?” . ДА, много е лесно да прехвърляме вината върху другите- тези чуждите, имащи различна вяра и религия, различни идеали и принципи.  Народът ни беше решил, че за всичко са  виновни хората от бежанския лагер- тези, които нямат право на глас и мнение, защото са в чужда страна и то незаконно, тези, на които животът е изцяло зависим от подкрепата и законите  на държавата, в която са намерили подслон и „спасение”..

Молете се никога да не бъдем на тяхното място. Никога да не бъдем бежанци. Молете се никога да не бъдем чужди, слаби и изплашени. Никога да не търсим подслон в чужда държава, никога да не ни затварят границите си , за да не им вземем и малкото , от което имаме нужда. Никога да не срещаме толерантността, която ние самите показваме. И не забравяйте: „Човек до човек опира! „

За мен този период, в който българите показаха отношението си към сирийците , беше показателен затова колко сме толерантни. Невъзможно е с един пример да се обоснове тезата, че българинът не  е толерантен, но смятам, че точно в такива ситуации и периоди, можем да опознаем себе си и хората около нас. Колко е лесно да бъдем коравосърдечни, а колко е трудно да бъдем толерантни…

Из дневниците на една стюардеса

Не бях спала цяла нощ... Не защото бях на дискотека, а просто дългът ме зовеше - имаше 180 (меко казано нахални) евреи , за чиито безопасност и комфорт, ние -стюардесите трябваше да се погрижим, докато ги "закараме" до Тел Авив. За щастие не чухме сирените, предупреждаващи за поредната изтреляна ракета над летището, и успяхме да се приберем успешно в Бургас. Супер! Не се озовах в бункер , пълен с евреи!  Още по-супер!  Дойде време за плаж... Лежа си и събирам тен.. Чувствах се малко тъпо. Момичетата около мен изглеждаха отпочинали- в добра форма ( в такива моменти се проклинам , че в 5 сутринта се тъпчa с кетъринг на самолета!!!) Та за момичетата... сигурно се бяха наспали, бяха успели да отидат дори на фризьор ( въпреки, че аз никога не съм разбирала логиката да отидеш с прическа на плаж), смееха се, очите им бяха скрити зад скъпи слънчеви очила, а женските им форми, подчертани с няколко кубика силикон, устните -направени( някои грозно, други не толкова).. И колкото самочувствието ми пада все по-рязко, толкова по-бързо изникват въпроси в съзнанието ми ( Кога ще спра да ям боклуци? Кога ще се наспя? Кога ще спестя някой лев? Кога ще си купя нови очила, рокля, блуза, чанта, обувки, бански... Опаа, мацката срещу мен е с банки на скъпа всеизвестна марка, който си бях харесала, но така и не успях да си взема..Тъпо ми е!! Май искам да имам всичко, работя, а парите не ми стигат.. Много ли искам, скъпи неща ли искам, мрънкам ли, нервна ли съм, коя съм ..Пак въпросиТЕ!
Мислите ми бяха прекъснати от позвъняване на телефон. Не моят( нищо , че всички сме с iphone-и , които звънят еднакво)! Беше нейният -на момичето с банския.. От чутото разбрах, че някакъв си "деди" я кани в известен скъп хотел за една вечер. Тя умря от кеф! Беше и обещал сума, която аз нямаше да получа и за 5 месеца "пълен нальот"... Всичко ми стана ясно.. Косите, дрехите,силиконите.. Изведнъж самувереността ми се завърна! По-добре стар скъп бански отколкото стар богат любовник!
Айде , че закъснявам за полет..
Евреите и руснаците вече се чекираха.. Пак ще ми скъсат нервите.. Нека!!!! 

Петък

Петък е ! Нощните заведения са пълни! Социалните мрежи, домовете ви-празни ..главите ви-също! Никак не е лошо да разпуснеш някъде с приятели, да пийнете едно-две-три....да танцувате, да се смеете.. Но не разбирам хората, които излизат, за да "ловуват".. Непонятна ми е психологията на "играчите", "мачовците", "свалячите", "батките", а още по-неразбираема ми е тази на "жертвите", "златотърсачките", "коврите" .. Боледувам! Боледувам, когато се обръщам, оглеждам и виждам фалшиви усмивки и чувам едни и същи, изтъркани и банални фрази. Вглеждам се , анализирам, разбирам и осъзнавам, че голяма част от хората са "хубави, но празни". В  домовете им, сърцата им, душите им има празнота. Още по-жалкото е , че те дори не го осъзнават. Петък е ! Смях, коктейли, текили... много алкохол.. Но не...Не този -сладкия, който вкусваме от радост. Алкохолът , който тези хора пият е , за да забравят..Мирише на минало, на суета и повърхностни желания. Страст-няма я! Любов- не съществува!
Хората около мен робуват на навика , на предразсъдъците си , на комплексите си, на ЕГОТО СИ! "Имаш хубава кола и всяка жена е твоя! Имаш силикон и всеки мъж е твой!" -колко проста може да бъде формулата за евтини краткотрайни взаимоотношения !
 Още ли е модерно да си "мачо"? На мен ми се струва обидно и жалко!Направо си е "комплексарско" !!! Как ли изглеждате, когато дойде моментът , в който трябва да разговаряте с поредната жертва, а няма какво да си кажете? Колко по-точно трае увлечението ви, желанието ви за плътски изживявания? Колко време ви е нужно, за да се стигне до тях? Колко изучени фрази, маниери и "усилия" влагате? А накрая струва ли си?  Обзалагам се, че помните обувките и часовниците на хората, които сте срещнали снощи, но не и цвета на очите им! Интересно ми е как забелязвате скъпите вещи, когато вие самите сте евтини? Сигурна съм, че се сещате колко лесно момичето от снощи сваля бельото си, но не и колко трудно ще намерите момиче, което да не го прави на първа среща! Ако заговорим за ценности ще ви стане скучно, а стигнем ли до морала- ще заспите. Обичате да стоите на повърхността.. Не се задълбочавате- в мисли, чувства и емоции. Ще ви мине! Всичко е временно. Толкова, колкото и животът, който водите в момента. Ще го разберете, но не сега! Ще изтрезнеете, но по-късно! А сега продължавайте да вдигате наздравица за фалшивото си щастие! Петък е!

СТРАСТ

Обичам мириса на страстта. Страст като море, като ароматно кафе, като шоколад. Страст като черно бял филм, като силен парфюм. Страст , която трови като запалена цигара, която опиянява като бутилка алкохол. Страст като слънце, като екзотичен плаж, като тиха музика, като вълните.. Страст като поглед, като жартиери, като докосване. Страст като летен дъжд, като танц, като червено червило...Страст като болест, като болка, като усмивка, като любов. Страст като необходимост, като въздух, като живот. Няма живот в живота без страст!

От Пабло Неруда :
"Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си... Умира бавно този.... който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този....който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното , за да преследва една мечта, който не решава веднъж в живота да избяга от мъдрите съвети! Не умирай бавно! Живей днес ! Не забравяй да бъдеш щастлив! "

ОСЕМ ПРОСТИ ПРАВИЛА

Добре дошли в Студентски град, известен като града на греха  и веселието! Мамка му, защо през моите очи не е такъв? На мен нищо случващо се тук не ми се вижда забавно!! Пред погледа ми са само мизерията и простотията. Изобщо пълна деградация! И преди да осъдите мнението ми, нека ви разкажа малко за случващото се в Студения. Настанете се удобно!

Осем прости правила за живеене в Студентски град:

 Първо правило- в Студентски град пешеходците винаги се  движат и разхождат по улиците! Не че на всички им харесва- просто върху тротоарите няма място от паркираните автомобили. Паркинги също няма! Има няколко паркоместа, но напълно недостатъчни, имайки предвид броя на живущите студенти.

 Второ правило: въпреки, че по средата на улицата или върху паркоместата, които вече споменах, има няколко захвърлени контейнера, ако си истински българин, задължително трябва да си изхвърлиш боклука на земята! Най-често срещаната и удобна практика, която с времето студентите са запазили като традиция, е хвърлянето на боклука през прозореца или в асансьора. Все пак „газарите” не моАт си изхвърлят боклука!  Т’ва е за простолюдието!

Трето правило: Пешеходците задължително трябва да изчакат автомобилите , преминаващи през пешеходните пътеки, а автомобилите задължително трябва да изчакват пешеходците пресичащи навсякъде и изкачащи от всякъде ! Офф нещо се обърках?! Така ли беше правилно или обратното?

Четвърто правило: Имайте предвид , че  от 10 лампи на една улица, работи само 1! ПАРИ за осветление НЯМА! На тъмно е по-интересно ! Ако си момиче, често ще чуваш различни неприлични предложения, ще ти подсвиркват  или ще те преследват , а ако  останеш безразлична или отвърнеш с някоя по-груба реплика, то ставаш боклук, парцал, мухъл.. и всякакви други гнусни неодушевени предмети, за които можеш да се сетиш. А ако си момче, то се готви за заяждане, обиди и бой! Или се биеш , или си страхливец и смотаняк! Аре да те видим к’ъв мъж си тогава а ?!

Пето правило: Ако искаш да си достоен студент, не си прави труда да работиш. Нали се сещаш- само баламите бачкат! За к’во да работим като моЕм да си пием ракията и да си лежим, а мама и тати да пращат пари. Те хората са го казали- тате носи, мама меси! Нашите ми казаха, че  сега ми е времето да уча и 4 години няма да барна работа! Нищо , че от 2 месеца не съм стъпвал в университета. Чух, че и там , голяма част от преподавателите, заплашително казвали „ Вие не работите нали?Все пак сте избрали да учите редовно и компромиси няма !”  Баси, а преди 2 седмици , една колежка, която работи , ми писа и ми каза, че има всички лекции и се е освободила от няколко изпита, благодарение на домашните си работи и доброто си представяне през учебните занятия. Супер несправедливо, аз не работя и съм „истински студент”, а ще ходя на поправки?! Тая, бате, отишла няколко пъти и вече си взела изпитите! Супер тъпо!

Шесто правило: Никога ,ама никога не отделяй пари за няк’ви глупости като кино, театър, концерт. Епа Я концерта си го праа и сам в общака! Всяка седмица като идвам НА София си нося домашна ракия и няколко буркана с манджи, което ми спестява пари, които естествено пръскам за салфетки и уиски на промоция в столичните заведения. Тези в Студентски град де – НА центъра е много скъпо, а аз не излизам веднъж или два пъти в месеца! Обичам всяка вечер да има джангър! Братле, и мацките по чалготеките са супер натокани  – слагат си вафли в косата и обличат едни тесни , летни роклички през зимата… Супер секси!  Най-якото е, че ако една те отреже, което е супер рядко, можеш само да се обърнеш на другата страна и  да забиеш някоя, която е абсолютно същата ! Всичките си приличат супер много ! А в гръб на всяка косата е еднакво обемна…СУПЕРРРР

Седмо правило: Винаги,  ама винаги по време на сесия трябва да се напиваш всяка вечер! Ако по време на пиянските нощи не се съблечеш гол до кръста, бъркайки си в пъпа, не се оригваш, не пееш ретро чалга песни, не говориш на всички на „МА” и „БЕ” , не крещиш  и не се храчиш през прозореца или по улиците- ти тогава не си ник’ъв мъж БЕ! 

 Осмо правило: Трябва да се научиш да живееш в стая, в която няма да има място и за теб самия, с още 2-ма човека! Но най-прекрасното е , че има само малко ремонтирани общежития, и при добър късмет може да заживееш в пълна мизерия, заедно с няколко домашни любимеца- мишки и/или хлебарки , а в стаята ще откриеш мебели, които са истинска антика! Абе общо взето трябва да се научиш да живееш като скот! К’во като е 21 век! Тя баба ти само в ремонтирани стаи е спала!

„ Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават безразлични във време на духовна криза!”

Не се опитвам да променя хората, но честно казано, ако всичко, което дори с лека ирония описах дотук , продължи, то ние-младите сме обречени на неспираща деградация. Едни за сметка на другите! И докато в университета ни обясняват, че сме студенти и не трябва да работим паралелно със следването, то аз бих им казала , че проблемът  свързан с посещението на лекции и лошите резултати на изпитите, идва от манталитета, от амбициите и желанието на младите! Честно казано и аз бих искала по-често да спя до късно, да ходя на дискотека или да пия кафе с приятели, но работя, защото трябва! Защото положението в България е много трагично, и точно ние-младите трябва да си „счупим задниците „ от бачкане, за да живеем по-добре, за да можем със самочувствие да искаме определени неща, които заслужаваме, за да се изградим като личности с характер, знаещи какво искат и как да го постигнат,за да  знаем какво е дисциплина- точно работно време и често лишаване от много изкушения, за да видим как се изкарват пари, за да ценим и малкото, което имаме и печелим, но и да не спираме да се стремим към голямото! Често работещите студенти, присъстват по-често на лекции от други, които не правят нищо смислено по цял ден, често работещите студенти са по-амбицирани, по-сериозни и организирани от останалите! НЕ се жалвам, а работя и уча! Просто ми писна от преподаватели , майки, бащи , дядовци, баби, които учат децата си на МЪРЗЕЛ и БЕЗДЕЙСТВИЕ! Писна ми, когато някой чуе , че работиш и учиш, да не се замисля, че може би си по-отговорен, а да смята, че учиш, за да отбиеш номера и същевременно си работиш за някой друг лев – е така за хоби! Спрете да ми обяснявате кой какво си е купил, къде е ходил и колко пари е дал за нещо! Работете ! Купете си и вие! Докато спите до обяд, други действат! Протестирайте, окупирайте! ПРОМЕНЯЙТЕ!

П.С.  Под думата „ работа” не разбирайте само физически труд, а израстване, отговорности , развитие и придобиване на качества!