понеделник, 15 декември 2014 г.

Никога не съм разбирала смирените жени. Тези, за които сте слушали, и които сте виждали в арабския свят. Нима животът е по-лесен , когато мълчиш? Всъщност, тези, които говорят най-малко, манипулират най-много! Хората са казали - тихите води са най-дълбоки! Гледаш я, красива и смирена , и се питаш как е възможно? А забеляза ли как движи очите си? Забеляза ли дяволския й поглед? Жените, които се съгласяват за всичко с мъжете си, всъщност ги лъжат най-много- не, не чрез думи, а чрез тайни действия, които винаги остават незабелязани. Та тя мълчи! Кой ще се осъмни в нея?  Обзалагам се, че по-опасни от приказливите жени  са мълчаливите. Тези , които докато се съгласяват с вас, кимайки, всъщност кроят поредния си пъклен план и подреждат личните си изгоди. 
Честно казано мълчанието не ми е по вкуса. Е, вие, които ме познавате, сигурно го знаете! Понякога говоря толкова много, че дори се чудя как ми стига въздух. Та аз почти не млъквам! Горя.. Изгарям от емоции, които не мога да контролирам и чувства, които ми  е трудно да показвам! Когато чувствам най-много, говоря най-малко! Страх ме е ! Лутам се от една крайност -истеричен смях, към друга- истерични викове.  Срам ме е ! Защо не мога да млъкна? Опитвам се! Налагам си определени граници! Задушавам се ! Искам да крещя! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар