Прогноза за бъдещето на медиите в България

Здравейте!

Вие сте с прогнозата за бъдещето на медиите в България!

Очаквайте разпокъсана облачност , която често ще Ви пречи да видите и разберете каква всъщност е реалността чрез медиите, очакват се и по-чести превалявания на субективна, а не обективна информация и преспи от корупция и подкупни журналисти, а дори и цели телевизии. Жълтият код за някои от вестниците остава-  ще преваляват неверни, неточни и измислени скандални новини свързани с личния живот на известни личности. Но повече пикантни истории и задкулисни игри очаквайте да изгреят във вестниците , благодарение на непристойното и безобразно поведение, което ще завали от Парламента.  Прогнозата на президента Росен Плевнелиев   е че, "медиите не просто информират  - те формират мнението на аудиторията си.. И точно това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите , и те участват в обществено-политическия живот"    
и ако сте пред телевизора, ние Ви препоръчваме да не позволявате лавината от манипулации и опити за промяна на мнението и принципите Ви  да ви затрупа.Облечете се леко, но си носете и чадър от търпение , защото ще има буря и дъжд от напрежение, неспокойство и нерви докато четете и слушате бъдещите противоречиви, тъжни и лоши новини.  Не забравяйте , че  макар и не толкова често , се очакват и полезни слънчеви вести , които да обогатят  мирогледа Ви, да затвърдят убежденията Ви, да удовлетворят потребността Ви от информация и комуникация и да Ви запознаят с различните гледни точки около случващото се в България и по света.  Колкото и да продължава да гърми от спекулации  и противоречия по отношение на медиите в страната, трябва да отбележим , че след предстоящия дъжд от вярна и невярна информация, се очакват и  слънчеви дни за българските медии.  

За сега оставям развитието на медиите в ръцете на журналистите, а на Вас пожелавам по-малко лоши и повече хубави и весели новини!

Това беше всичко от мен за тази вечер!

КРАСОТАТА НА ТЪРПЕНИЕТО – РАЗКАЗ НА ЕДИН ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. „Само минутка“, отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деведесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.
До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало.
Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете. В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии.

„Ще занесете ли чантата ми до колата?“ – попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената.
Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. „За нищо“ – отвърнах й аз – „Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми.“
„О, ти си такова добро момче!“ – отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита – „Може ли да минеш през центъра?“
„Това не е най-краткият път“ – отговорих бързо..
„О, аз нямам нищо против това“ – допълни тя – „Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис*.“
Погледнах в огледалото за обратно виждане – очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: „Не остана никой от семейството ми… и докторът казва, че не ми остава много време.“
Тихо се присегнах, изключих брояча и попитах: „По кой път искате да минем?“
В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.
Карахме през квартала, в който тя и съпругът й са живяли когато са били младоженци. Помоли ме да отбия пред склад за мебели, който едно време е бил бална зала, където е ходила да танцува като момиче.
Понякога ме молеше да намаля покрай някоя определена сграда или място и дълго време стоеше, вглеждайки се в тъмното, без да казва нищо.
Когато слънцето докосна хоризонта, тя внезапно каза: „Уморена съм. Вече може да отидем.“
Пътувахме , обгърнати в тишина, към адреса, който ми беше дала. Беше ниска сграда, като малък санаториум с път, минаващ покрай вход с две колони.
Две сестри дойдоха до таксито веднага щом отбихме. Те бяха загрижени и напрегнати, следяха всяко едно нейно движение.
Явно очакваха пристигането й.
Отворих багажника и отнесох малкото куфарче до вратата. Жената вече беше настанена в инвалидна количка.
„Колко ви дължа?“ – попита тя, присягайки се към чантичката си.
„Николко.“ – казах аз.
„Но вие трябва да си припечелвате хляба!“ – отвърна тя.

Отговорих й, че ще го направя, има и други пътници. След това, без да се замисля се наведох и я прегърнах. Тя също ме прегърна силно.

„Вие дадохте на една възрастна жена малък момент на радост. Благодаря ви!“ – каза ми бързичко тя.

Стиснах силно ръката й, а след това си тръгнах. Вървях през бледата сутрешна светлина. Зад мен се затвори врата. Това беше звукът от затварянето на един живот…

Не взех повече пътници тази смяна. Карах безцелно и някак изгубено по пътя. До края на деня почти не продумах. Ами ако тази жена беше случила на нервен шофьор или на нетърпелив, който бърза да приключи смяната си? Какво ако бях отказал да поема този курс или бях натиснал клаксона само веднъж, а след това си бях тръгнал?

Като цяло, мисля, че не съм правил нещо по-важно през живота си.
Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти.
Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително.

*хоспис – дом за възрастни хора

ОКУПАЦИЯ

„Две неща определят човека: неговото търпение, когато няма нищо , и неговото поведение, когато има всичко”.  И от случващото се в България през последните месеци, ясно личи, че търпението на ограбения българин,  който вече не притежава нищо, се е изчерпало, а поведението на властимащите  вече е минало всякакви граници. В следващите няколко реда , които ще изпиша ще има няколко ключови думи, които са познати за всички , : „протест”, „окупация”, „оставка”, но и един може би донякъде непознат термин за по-голямата част от обществото – „спирала на мълчанието”.

За да не остана неразбрана преди всичко трябва всеки читател да бъде запознат с гореспоменатия термин „спирала на мълчанието”. Какво всъщност е това? Има ли нещо общо с обществото, с протестите, с общественото мнение и принципи?

Концепцията на германския социолог Елизабет Ноел- Нойман „Спирала на мълчанието” гласи, че хората имащи различно мнение от това на мнозинството предпочитат да мълчат, за да не бъдат социално изолирани . Те се страхуват, че тяхната гледа точка няма да бъде чута, разбрана и уважена,  и предпочитат да се присъединят към общественото мнение, за да не попаднат в изолация. Протестиращите студенти , останали да нощуват в ректората на Софийския университет са стотици, а тези, които мълчат или не подкрепят окупацията са хиляди, което води до извода, че мнозинството попада в спирала на мълчанието. Защо се постига този „обратен ефект”?  Различни социологически изследвания разкриват отговора на този въпрос. Ако разделим окупиращите и тези , които не са се присъединили към окупацията на два отделни лагера, безспорно ще стигнем до едно емпирично доказателство,  че окупаторите са по-силни и активни, отстоявайки своята позиция чрез медиите и чрез говора, докато другите макар и не по-малко по-своя брой, остават по-слаби и нечути, защото мълчат. Има два основни фактора , които влияят и оформят човешкото мнение в ситуация като настоящата в България : първият е , че всяко искане , убеждение и твърдение, което привлича, и което е защитавано от повече млади хора , но и от хора с по-висока степен на образование , има по-добри шансове да се наложи в обществото като по-перспективно , но има и още един фактор, който влияе върху готовността и смелостта да се говори, да се изразяват исканията и принципите на хората, а именно чувството че си на страната на „новото” , на „модерното” и актуалното, че си „ с духа на времето”, че получаваш одобрението на по-съвременните, на по-просветените или по-скоро на по-активните, на говорещите, на отразяваните от медиите.

Медиите играят изключително голяма роля в обществения живот. От голямо значение е това по какъв начин ще отразят едно събитие, колко дълго ще продължи и как ще въздейства на хората. Окупацията е една от най-обсъжданите теми във всяка медия. Всеки изминал ден отразяването й , обаче, се променя. Прави ми впечатление, че студентските протести са водеща новина във всяка медия, но не за дълго. Нали знаете: „Всяко чудо за три дни!” . Всеки ден зрителите и читателите бяха информирани за случващото се около окупацията, но същевременно новината ставаше по-кратка, сливаха я с други събития ,започваше да утихва. И така в съзнанието ми изникнаха няколко въпроса: ЗАЩО окупиращите ставаха все повече, а отразяването на събитието ставаше все по-рядко? Дали журналистите очакват нещо ново , по-различно и скандално около случващото се? Бяха ли станали вече „скучни” тези студенти, които изразиха позицията си, а именно че искат ОСТАВКА ? Трябва ли окупаторите да променят нещо в протеста си, да направят нещо различно, за да не бъдат забравени от медиите , а и от обществото, което мълчи?

Недоволните от окупацията също се оказаха много, но може би се страхуваха да говорят.. Може би бяха попаднали в спирала на мълчанието, защото не показваха , че не са съгласни с казаното от „по-активните”  от тези, които имаха смелостта да говорят и да изглеждат по-силни макар и по-малко на брой. Появиха се и студенти , които твърдят, че искат да учат и за това НЕ подкрепят студентския протест, но същевременно всички ние- учещите знаем колко от студентите присъстват редовно на лекции и колко всъщност е силна мотивацията им да се доказват и образоват в университета. До скоро на никой не му пречеше  да крещи ОСТАВКА, да обижда, да се бори, да говори, да отстоява принципите си, НО само „на маса”  пред приятели,  и  когато промяната настъпи, и тези искания бяха казани на „висок тон” , на доста хора им стана „неудобно”. Болеше ни и се обиждахме, когато ни казваха , че „спим дълбок и непробуден зимен сън”, а когато се събудихме, на много от нас още  им се спеше …

Какво ли ще се случи в бъдеще с новината, отразяваща опитите на студенти да променят настоящето, да свалят правителството и да променят България? Ясно личи, че колкото по-рядко медиите отразяват дадено събитие, толкова по-лесно хората забравят за него. Тези, които искат да подобрят статуквото, позицията на моралното, чиято основна идея е промяната към по-доброто и некорумпирано бъдеще, винаги ще имат опозиция- тази , която се продава, която мисли за настоящето, но не и за бъдещето на държавата, на своите деца.. .. Пази Боже сляпо да прогледне! И ако още има хора, на които им харесва действителността в България , които не виждат мизерията, която ни заобикаля, и още търпят наглостта на политиците, и продължават да питат, „ЗАЩО протестирате?” , то аз питам „А ЗА КАКВО ДА НЕ ПРОТЕСТИРАМЕ?” 

Една домашна работа по Социология или :" Колко е важно да бъдеш свободен?" по Фром

Колко е важно да бъдеш свободен?

Преди да открие отговорът на въпроса „Колко е важно да бъдеш свободен?” човек трябва да бъде наясно със значението на думата „свобода”. Ако потърсим думата в българския тълковен речник ще открием следните определения: „възможност отделният субект да проявява собствената си воля, липса на ограничения от обществено-политически или друг характер и т.н.”, а синонимите са : „независимост, самостоятелност, автономия, еманципация, волност, воля, неограниченост, естественост, непринуденост”. Всеки човек би дал различно определение за понятието „свобода”, за всеки субект тя представлява нещо различно- за едни е заплаха, караща ги да се чувстват несигурни, застрашени от околния свят, а за други е възможност за изява на индивидуалните качества, за задоволяване на личностните потребности.                                                                  

Нека си представим, че човешкия живот е една стълба, на чието най-високо стъпало е ситуирана  свободата. Как ще достигнем до нея? Какво ще срещнем при изкачването на стълбата, какво ще ни поднесе всяко ново по-високо стъпало? А сигурни ли сме , че сме готови да стигнем до свободата и да понесем всяка отговорност, която тя ще ни донесе? Тези и още безброй въпроси се появяват през цялата екзистенцина човека, опитващ се да отгатне какво всъщност е свободата и колко в важна тя за човека и за неговото съществуване.

Безспорно, за да бъдем наистина свободни- независими, индивидуални, непринудени, трябва да притежаваме и качества, които да ни освободят от „оковите” и ограниченията, налагащини се от заобикалящата ни действителност. Смелостта, чувството за сигурност в собствените си качества и потенциал, готовността за риск, способността да бъдеш независим , да умееш да защитаваш личната си позиция, принципи и възгледи са качества, които биха могли да превърнат човека в истински свободен гражданин.                                    

Съществуват два вида свобода- свободата „даи „за” и свободата „от”. Първата е положителната- свободата да създаваш, да се доказваш, да се развиваш, свободата за творчеството, за индивидуалното достигане до успеха, за самосъхранението, за риска и спонтанността. Втората е негативната свобода- тук трябва да се освобождаваш от другите. Това е несвобода- търсиш причината в други фактори. Индивидът постига своята позитивна свобода , освобождавайки се от веригите на икономическото и политическото иго чрез своята активна и самостоятелна роля в обществото. Същевременно обаче той се освобождава от онези връзки, които му гарантират сигурност и чувство за принадлежност. Човешкото право на избор му предоставя възможността сам да избере дали да бъде свободен или не, а ако е свободен- кой вид свобода да притежава и как да я използва. Често хората са свободни, но дори не го осъзнават,  а съществуват и други, които го знаят, но предпочитат да не са, защото не са достатъчно отговорни за това, което свободата ще им предостави.

Децата са зависими от своите родители, което до някаква степен ги прави несвободни. В определени случаи родителската обич ограничава и потиска детската воля и израствайки така децата свикват да бъдат зависими, родителите не им позволяват те сами да определят кое е добро и кое лошо, кое хубаво и кое не, а това освобождава подрастващите от  отговорността, която имат спрямо последиците от избора. Колкото повече детето расте , толкова повече се засилва стремежа му към независимост и свобода.  Този стремеж може да се засили чрез индивидуални пориви и качества, водещи до индивидуализиране и изграждане на  личност, способна да носи отговорност за всяко свое действие и решение , за да бъде свободна, както и може да  изчезне, когато дадена личност  е решена да се откаже от свободата си, за да се чувства сигурна под опеката на другия , заплащайки със силата и целостта на своето Аз.  Същевременно индивидите в детска възраст развиват у себе си една или друга потребност  в зависимост от начина на живот на средата, в която растат. Тази потребност ги подтиква към избора им- да бъдат свободни или не.

Няколко ключови думи  се появяват в анализа за значението на свободата, за избора да бъдеш или да не бъдеш свободен, кой вид свобода да избереш  и  какво ще ти донесе тя. Думите, определящи различията между гледните точки на хората за важността на това да бъдеш свободен са : „независимост и рационалност” , „страхове-безсилие и смелост-отговорност”. Дори и несвободния човек е свободен, защото той е избрал да бъде несвободен. Всеки се изправя пред алтернативата : или да се избави от товара на свободата си, отдавайки се на нов вид зависимост или подчинение; или да продължи по пътя към постигане на позитивна свобода, основаваща се на изключителността и на индивидуалността  на човека.  Мнозина биха казали, че всеки работещ е несвободен, защото е подчинен на работодателя си, но не всеки би се замислил, че всъщност това пак е личен избор- да работиш-да бъдеш зависим, да си подчинен. Но дори и работодателят е зависим от своите работници-подчинени. Те са тези, които развиват неговия бизнес и подобряват финансово му състояние. Това прави ли го несвободен? Все пак всеки гражданин, макар и свободен, има определени зависимости от останалите около него и трябва да се съобразява с обществения ред. Поради тези задължения и съображения голяма част от хората се питат дали всъщност всеки би могъл да бъде наистина свободен и да оцени свободата.  Структурата на съвременното общество въздейства на човека по два начина: първият е, когато човекът става по-независим и уверен в себе си , а вторият когато изпада в голяма изолация, страх и самота. Разбирането на цялостния проблем за самотата зависи от умението да се съзрат двете страни на процеса, без да се губи връзката с едната, докато се разглежда другата.

 Всеки, който е прочел текста „Гражданска смърт или безсмъртие” на Иван Хаджийски , е запомнил един образ, различен и отличаващ се от типичните- този на първата троянска проститутка. Защо тя е различна от останалите, от тези , които я заобикалят? Може би, защото е свободна? Тя е използвала своята свобода! Проявила е смелост да излезе от „кутията” , в която са всички останали, рискувала е да бъде различна. Тя беше разглеждана като „троянския кон в патриархалното общество”-  като нещо, което се различава от заобикалящите го граждани , субект, който ги запознава с различните и непознатите неща от живота- морални или не, а същевременно беше видяна и като потребност на това общество. Тук се появява разликата „тя” – „другите” и „свободен” и „несвободен”. Заслужава ли тази проститутка да бъде наказана и неразбрана за постъпката си, да бъде отбягвана и изолирана от обществото? Тя е достатъчно смела , за да поеме отговорностите на своята свобода. Троянската проститутка е иноватор, който не се страхува от свободата , и на който не му липсва вярата в собственото си Аз. Притежава това , което другите не и за това е различна и неразбрана.  Тя прави своя избор – да бъде като останалите и да се подчини на определени морални норми, които не й се харесват и я потискат, или да се отдели от останалите, да прояви себе си и да направи това, което й харесва, и което я прави щастлива и свободна.  Нейния избор не се харесва на останалите, защото тя създава нещо ново-непознато за тях, тя разваля техния обществен ред, не се подчинява на техните правила. Троянската проститутка е способна да разкрие своята истинска същност и не се страхува да използва свободата си като еманципирана жена в неподходящо време- в общество, в което не биха я приели и разбрали. В текста си „Бягство от свободата” Ерих Фром разкрива , че всеки има правото или да избере да потисне своето аз и да пренебрегне свободата като се подчини на нещо или някого, или да осъзнае смисъла на свободата като я използва, за да доказва и саморазвива себе си като личност чрез своите качества.

Може би качествата на проститутката са да се възползва и да използва слабостите на другите.  Разликите в човешките характери, като обич и омраза, стремеж към власт и склонност към покорство, чувствата наслада и страх от свободата, са без изключение продукт на обществения процес. Свободата е ценност , от която всеки трябва да се възползва, но и трябва да знае как да я постигне и да съумее да я запази.                              

  В текста си Фром дава ясен пример за отношение свобода- човек. Той споменава библейския мит за изгонването на Адам от райската градина. Митът отъждествява началото на човешката история с възможността за избор, но поставя ударението върху греховността на тази първа проява на свобода и на последвалите я страдания.

Ерих Фром засяга и проблема „да бъдеш” или „да имаш”. Тук се проявява пак правото и свободата на личен избор. Свободни са тези, които избират да „бъдат много”- като личности- да се доказват, да творят, да бъдат оригинални и различни, а не тези, които „имат много”.  Същността на свободата е в това да бъдеш изобретателен, мобилен, поемащ рискове, способен и отговорен да достигнеш до върха на пирамидата и да бъдеш независим, а не да притежаваш.

Можем да открием смисъла и важността на свободата във всяка сфера на обществото като социологическа система.  Свободата е нужна както на материалното производство, за да се осъществява търговията, за да е добър пазара и за да има наличие на финанси в обществото, предопределящи по-добро бъдеще за всеки гражданин.   Балансът между развитието на материалното и духовното е нужен за развитие на обществото.                                                             Във втората сфера- духовното производство бих ситуирала важността на „свободата да”  вярваш в себе си или определена идеология,твориш, да се създават нови изследвания, наука, носеща знания на всеки гражданин.

При възпроизводството на хора свободата също се проявява във всяко едно главно обществено явление. Свободния избор на хората, свързан с тяхното образование и възпитание, бит.                                                                                                                                                                                                     

  Влияние на свободата откривам и в четвъртата сфера – общественото управление. Тук свободата може да бъде наречена демокрация, определяща главната цел на обществото- да бъде свободно, всеки гражданин да има своето право на глас и възможност да прояви личностите си качества- да се докаже и индивидуализира в обществото, но същевременно да се съобразява с обществения ред. Наблюдава се тънката граница между това човек да умее да достигне до личностното саморазвитие чрез свободата, но същевременно макар и свободен и неподчинен -да се съобрази с избора на заобикалящите го- техните навици и ценности.

Свободата ярко присъства и в петата сфера, която е свързана с комуникациите. Без да притежават свобода хората не биха могли да си разменят свободно информация, да общуват  помежду си свободно, отразявайки своите принципи и личностна позиция. Свободата е изключително важна за медиите- за словото.  Ако те не я притежават, то не могат да отразят истината, реалността, не биха могли да бъдат обективни и  да отразяват информация, която да е полезна, и на която хората да вярват.                                                                                                         

Разглеждайки мястото на свободата във всяка една сфера на обществото като социологическа система, хората се запознават с нейното значение и с това всъщност колко важна е тя за саморазвитието на обществото, а от там и за начина на живот на хората. Ако свободата не присъства в някоя от сферите, то обществените явления няма да могат да си взаимодействат, което ще доведе до непълно функциониране и затруднение в развитието на обществото.

Съдържанието на свободата се изменя в зависимост от това доколко всеки човек се възприема като независимо самостоятелно същество. Тя е ценност, която  е важна за определянето на човека като личност- неговата способност да бъде независим и различен-да притежава оригинална мисъл и да не се страхува да я отстоява своята личностна позиция, принципи и ценности. Свободата дава, но и отнема, тя е различна за всеки, защото не всеки е способен да се възползва от нея- да успее да се индивидуализира и саморазвие без да се страхува от останалите и от отговорностите, които има пред себе си и заобикалящите го. Важна е за човека, защото чрез нея той сам може да разбере на какво е способен и какво би могъл да понесе- дали би успял да се справи с бремето й или би избрал да прояви липса на характер и воля, като я потисне и избере да остане подчинен и зависим от някого или нещо.

Многоцветната палитра на човешкия живот в няколко снимки :

http://www.obekti.bg/chovek/10378-30-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

"Луси Краун" Ъруин Шоу

Обръщайки се назад към миналото, различаваме във времето един момент, който е бил решителен, в който начинът ни на живот се е променил, един момент, в който сме се отклонили неотвратимо в нова посока. Тази промяна може да е резултат на планирано или случайно действие; възможно е да оставим подире си щастие или развалини и да продължим напред към ново щастие или към още по-пълна разруха, но вече няма връщане назад. Може това да е само един миг- секунда, в която се завърта кормилото, един разменен поглед, изречена на глас мисъл - а може да е някой дълъг следобед, една седмица, един сезон, когато последиците са все още неясни, когато кормилото се завърта стотици пъти, докато дребните злополучни премеждия се натрупват безпрепядствено.

Любимо!

В този живот ще си като цигара- ще гориш, но няма да се отравяш. Този, който те обича ще е пристрастен- няма да може да те остави. Върху теб ще пише "убива" , но въпреки това ще си необходим!

Говори ми!

Не ме плаши този, който говори, а този, който мълчи. Мълчанието понякога е злато. Но също въплъщава и нещо зловещо, недоизказано, лицемерно. Не от тези, които изразяват мнение, което не ти харесва, трябва да се пазиш, а от другите, които крият нещо в тишината си. Нещо несигурно, тайнствено. Изпълнено с прикрита завист, злоба и ненавист. Знаеш какво мисли този- искрения, но винаги изглеждащ като най-лошия, този, който може би те засегна с думите си, но изрази мислите си. А какво знаеш за този, който мълчеше дори когато трябваше да ти опонира? Какво знаеш за приятеля, който никога не те осъди, който винаги премълча, който никога не ти даде съвет? Какво знаеш за този, с когото пиеше кафе, но мълчеше, когато трябваше да говори? И само те гледаше?! Макар да ме заболи, макар да не ми харесва как мислиш.  Говори ми!