Защо ми се псува?

      Мислех си, че съм възпитана.  Само си го мислех обаче. Осъзнах, че греша в момента , в който забелязах, че постоянно искам да псувам. Псувам дупките, политиците, колите, хората,университета, пътищата.. всичко. Абе, псува ми се!  А смятам, че не ми отива. Слагам  си червеното червило и псувам. Нещо не се връзва.Толкова е грозно. И неприлично. Защо ми се псува?

    Ставам в 5 и тръгвам за работа. Спи ми се толкова много, че забравям къде съм паркирала предния ден. Мразя да ставам рано. Особено в 5. Търся си колата, а не я виждам. Защо? Ами защото на улицата ми няма осветление. Лунна светлина. Ходиш и се молиш  да не паднеш,  да не те помислят за богата стюардеса и да те нападнат, или просто да не се блъснеш в нещо или някой. Особено в  пиян ( в 5 сутринта пияните в Студентски град са повече от тези, които отиват на работа). След като се спънах в една от хилядите изкривени и изкъртени плочки, си намерих колата. Мамка му- псува ми се.  Тръгвам и си разбивам колата на всеки два метра. Не в дупки, а в ями. Не защото не ги заобикалям, а защото са навсякъде. Пак ми се псува. И си псувам. Сама съм. 5 сутринта е !

     Бързайки за лекции и още куп задачи, се прибирам от работа и докато един изключително „любезен и чистоплътен” таксиметров шофьор ми заповядва да  му направя място в моята лента, за да заобиколи "някакви" си дупки, с думите „Мръдни малко ма , мършо!” , изведнъж супер много ми се прииска да …? Псувам?! И знаете ли защо? Защото съм забелязала, че простака се обижда най-много от псувня! Като му заявиш, че е прост , и че се държи неприлично, той смята, че нещо с теб не е наред, и че се правиш на по-образован и възпитан от него, че се смяташ за много важен. Заблуждава се , че говориш много сложни и неразбираеми неща, че си луд.  Започва да си избива комплексите с още по-голяма простащина и те кара да паднеш на нивото му-като  го псуваш. Страшни манипулатори. Псувнята те  "сближава"  индиректно с простака - намирате общ език, наранява го, а после... После трябва да бягаш. Аз "избягах", защото не ми се искаше да ме хване простащината. Тя е много лоша. А и до мен имаше кофи, преливащи от боклук . Смърдеше!Представяте ли си: отдясно- боклука, а отляво- другия боклук -той-наглия шофьор. Пак щеше да ми се наложи да псувам . Държавата. Ситуацията. Хората. Та..когато напсуваш простак, той винаги знае какво имаш предвид. Разбира, че нещо не е наред. Е, поне таксиметровия шофьор, който ме нарече мърша, със сигурност ме разбра правилно. И се обиди. Хи-хи-хи.

      Паркирам. На тротоара. Няма да давам обяснения защо! ЯСНО Е! Отдалечавам се от колата си и изведнъж чувам „ Ааа, Ланчия.. Та това въобще кола ли е бе? ХА ХА ХА ХА ?” Ох, как пак ми се псува. Да, кола е, кифло. Кола, която си купих сам сама. Докато ти не спря да се целуваш със стареца в Мерцедеса му.  Видях вии!  Поне да те возеше в по-нов модел! Прецакала си се малко! Всъщност МНОГО!  Ха-ха-ха!!!!!

Май сега и тук е момента да тегля една дълга псувня на всички разбирачи, които „признават” само немски коли, и които не спряха да се подиграват на малката ми, иначе удобна италианска кола.  Както и да ги апелирам да ми купят една по-хубава ( направо ще им дам линк към няколко модела)  , а пък после те ще ми дадат пак съвети дали да я изгоря "тая макаронка" или да я дам на вторични!

Абе, защо непрестанно ми се псува? Не ми отива! АЗ НОРМАЛНА ЛИ СЪМ?! 

Просташко ми е,

Велчева

Три минути

Пуснаха колесника..
Тъмно е. Вятърът е силен, а пистата е заледена. Не спира да вали. Сняг, много сняг! Москва!!

Здрасти,
пиша ти след толкова време..Да, знам, че е странно и нетипично за мен!  Досега все чаках теб! Не , сега не очаквам нищо от теб... Пиша ти, защото нещо в мен ме кара. Отдавна. Нещо противоположно на тежестта, която ме спираше. До днес. И която ми тежеше. До сега. Тежестта, наречена ЕГО. Тежестта, която всички носим. А някои дори преносваме. Тази, която си мислим, че ни помага, а всъщност ни премазва, изкривява и променя. Смазва ни! Та.. искаше ми се просто да ти се извиня..на теб, и на теб, и на теб , и на теб.. На вас! На всички вас, които съм пренебрегнала, обидила или наранила.. На теб, защото ти крещях, или защото просто те наказвах с мълчание.. На вас за променливите ми настроения.. На теб за смесените ми чувства, за страха ми да разкрия себе си и да изразя емоциите си.. Към теб.! За теб!  Пред теб! Всяка вечер пиша на...себе си! Звучи налудничаво нали? Мислите ми пишат!? Не спят, а пишат! Вечерта е самонаказания и анализи. Анализи върху мисли, спомени и моменти.. Егото ми, колкото и да не му се иска, се извинява и на самата мен. Извинява се за моментите и хората, от които ме е лишило. За думите, които ме е спряло да кажа и за чувствата, които ме е карало да прикривам! Извинява се и продължава да се натрапва в живота ми. Противоречи си! Като теб! Като мен! Не знае какво иска! Като теб.. Като мен! Бягам, а то ме следва.. Като теб! Когато съм слаба, го търся, а то се крие!  Пак като теб!

Вятърът в Москва си "играеше" със самолета, пълен с пътници, а съзнанието ми ме отведе в свят пълен със спомени. Свят , описан в първите няколко реда. Свят, пълен с ЕГО. Навсякъде!
Животът ми на лента за 3 минути! В съзнанието ми изплуваха хора, много ценни хора и щастливи моменти с тях. И вие бяхте там!

 Хванах здраво седалката. Всичко се тресеше.
Кацнах! Колесникът удари земята. Писъците утихнаха в тъмнината, а пътниците запляскаха и ме върнаха в реалността. Спирачките на самолета спряха не само него, но и мислите ми.. Тук съм, сред вас.. И сред егото ми/ти/ви!

Ще чакам да пишеш скоро! ТИ! Нали така сме се научили- винаги да се чакаме!

ТИ ГОНИШ!

Не мога да повярвам-всички са луди! Живеем в непрестанен маратон-всеки се състезава с някой! Всички се гонят с надеждата да се хванат, но ги е страх да си признаят. И бягат! Всички бягат от чувствата , емоциите и истината! Много ни е страх! Страх ни е да не бъдем излъгани, да не бъдем подигравани и изоставени! Страх ни е да не се припознаем в другия! И пак бягаме! Заблуждаваме се и се самонаказваме.. Срам ни е да си признаем какво и кого искаме, защото знаем, че това не е всичко , от което имаме нужда, или пък просто защото ние самите не сме го заслужили! И пак се гоним! Куче и котка. Превръщаме се в хора, които не сме, играем детски игрички и "въртим" еврини номера.. За да се харесаме.. За да бъдем интересни...или просто, за да си "погалим" егото. Всеки се променя, за да се хареса на този, който всъщност не го заслужава! Всеки чака другия, докато губи себе си! Чакайте си! Или се харесвате , или не.. Или се искате , или не.. Но докато го осъзнаете -продължавайте да се гоните! Скоро ще се изморите!