Колко е важно да бъдеш свободен?
Преди
да открие отговорът на въпроса „Колко е важно да бъдеш свободен?” човек трябва
да бъде наясно със значението на думата „свобода”. Ако потърсим думата в
българския тълковен речник ще открием следните определения: „възможност
отделният субект да проявява собствената си воля, липса на ограничения от
обществено-политически или друг характер и т.н.”, а синонимите са : „независимост,
самостоятелност, автономия, еманципация, волност, воля, неограниченост,
естественост, непринуденост”. Всеки човек би дал различно определение за
понятието „свобода”, за всеки субект тя представлява нещо различно- за едни е
заплаха, караща ги да се чувстват несигурни, застрашени от околния свят, а за
други е възможност за изява на индивидуалните качества, за задоволяване на
личностните потребности.
Нека си представим, че човешкия живот е една стълба, на чието най-високо
стъпало е ситуирана свободата. Как ще
достигнем до нея? Какво ще срещнем при изкачването на стълбата, какво ще ни
поднесе всяко ново по-високо стъпало? А сигурни ли сме , че сме готови да
стигнем до свободата и да понесем всяка отговорност, която тя ще ни донесе?
Тези и още безброй въпроси се появяват през цялата екзистенцина човека, опитващ
се да отгатне какво всъщност е свободата и колко в важна тя за човека и за
неговото съществуване.
Безспорно,
за да бъдем наистина свободни- независими, индивидуални, непринудени, трябва да
притежаваме и качества, които да ни освободят от „оковите” и ограниченията,
налагащини се от заобикалящата ни действителност. Смелостта, чувството за
сигурност в собствените си качества и потенциал, готовността за риск,
способността да бъдеш независим , да умееш да защитаваш личната си позиция,
принципи и възгледи са качества, които биха могли да превърнат човека в
истински свободен гражданин.
Съществуват
два вида свобода- свободата „даи „за” и свободата „от”. Първата е
положителната- свободата да създаваш, да се доказваш, да се развиваш, свободата
за творчеството, за индивидуалното достигане до успеха, за самосъхранението, за
риска и спонтанността. Втората е негативната свобода- тук трябва да се
освобождаваш от другите. Това е несвобода- търсиш причината в други фактори.
Индивидът постига своята позитивна свобода , освобождавайки се от веригите на
икономическото и политическото иго чрез своята активна и самостоятелна роля в
обществото. Същевременно обаче той се освобождава от онези връзки, които му
гарантират сигурност и чувство за принадлежност. Човешкото право на избор му
предоставя възможността сам да избере дали да бъде свободен или не, а ако е
свободен- кой вид свобода да притежава и как да я използва. Често хората са
свободни, но дори не го осъзнават, а
съществуват и други, които го знаят, но предпочитат да не са, защото не са
достатъчно отговорни за това, което свободата ще им предостави.
Децата
са зависими от своите родители, което до някаква степен ги прави несвободни. В
определени случаи родителската обич ограничава и потиска детската воля и
израствайки така децата свикват да бъдат зависими, родителите не им позволяват
те сами да определят кое е добро и кое лошо, кое хубаво и кое не, а това
освобождава подрастващите от
отговорността, която имат спрямо последиците от избора. Колкото повече
детето расте , толкова повече се засилва стремежа му към независимост и
свобода. Този стремеж може да се засили
чрез индивидуални пориви и качества, водещи до индивидуализиране и изграждане
на личност, способна да носи отговорност
за всяко свое действие и решение , за да бъде свободна, както и може да изчезне, когато дадена личност е решена да се откаже от свободата си, за да
се чувства сигурна под опеката на другия , заплащайки със силата и целостта на
своето Аз. Същевременно индивидите в
детска възраст развиват у себе си една или друга потребност в зависимост от начина на живот на средата, в
която растат. Тази потребност ги подтиква към избора им- да бъдат свободни или
не.
Няколко
ключови думи се появяват в анализа за
значението на свободата, за избора да бъдеш или да не бъдеш свободен, кой вид
свобода да избереш и какво ще ти донесе тя. Думите, определящи
различията между гледните точки на хората за важността на това да бъдеш
свободен са : „независимост и рационалност” , „страхове-безсилие и
смелост-отговорност”. Дори и несвободния човек е свободен, защото той е избрал
да бъде несвободен. Всеки се изправя пред алтернативата : или да се избави от
товара на свободата си, отдавайки се на нов вид зависимост или подчинение; или
да продължи по пътя към постигане на позитивна свобода, основаваща се на
изключителността и на индивидуалността
на човека. Мнозина биха казали,
че всеки работещ е несвободен, защото е подчинен на работодателя си, но не
всеки би се замислил, че всъщност това пак е личен избор- да работиш-да бъдеш
зависим, да си подчинен. Но дори и работодателят е зависим от своите
работници-подчинени. Те са тези, които развиват неговия бизнес и подобряват
финансово му състояние. Това прави ли го несвободен? Все пак всеки гражданин,
макар и свободен, има определени зависимости от останалите около него и трябва
да се съобразява с обществения ред. Поради тези задължения и съображения голяма
част от хората се питат дали всъщност всеки би могъл да бъде наистина свободен
и да оцени свободата. Структурата на
съвременното общество въздейства на човека по два начина: първият е, когато
човекът става по-независим и уверен в себе си , а вторият когато изпада в
голяма изолация, страх и самота. Разбирането на цялостния проблем за самотата
зависи от умението да се съзрат двете страни на процеса, без да се губи
връзката с едната, докато се разглежда другата.
Всеки, който е прочел текста „Гражданска смърт
или безсмъртие” на Иван Хаджийски , е запомнил един образ, различен и отличаващ
се от типичните- този на първата троянска проститутка. Защо тя е различна от
останалите, от тези , които я заобикалят? Може би, защото е свободна? Тя е
използвала своята свобода! Проявила е смелост да излезе от „кутията” , в която
са всички останали, рискувала е да бъде различна. Тя беше разглеждана като
„троянския кон в патриархалното общество”-
като нещо, което се различава от заобикалящите го граждани , субект,
който ги запознава с различните и непознатите неща от живота- морални или не, а
същевременно беше видяна и като потребност на това общество. Тук се появява
разликата „тя” – „другите” и „свободен” и „несвободен”. Заслужава ли тази
проститутка да бъде наказана и неразбрана за постъпката си, да бъде отбягвана и
изолирана от обществото? Тя е достатъчно смела , за да поеме отговорностите на
своята свобода. Троянската проститутка е иноватор, който не се страхува от
свободата , и на който не му липсва вярата в собственото си Аз. Притежава това
, което другите не и за това е различна и неразбрана. Тя прави своя избор – да бъде като останалите
и да се подчини на определени морални норми, които не й се харесват и я
потискат, или да се отдели от останалите, да прояви себе си и да направи това,
което й харесва, и което я прави щастлива и свободна. Нейния избор не се харесва на останалите,
защото тя създава нещо ново-непознато за тях, тя разваля техния обществен ред,
не се подчинява на техните правила. Троянската проститутка е способна да
разкрие своята истинска същност и не се страхува да използва свободата си като
еманципирана жена в неподходящо време- в общество, в което не биха я приели и
разбрали. В текста си „Бягство от свободата” Ерих Фром разкрива , че всеки има
правото или да избере да потисне своето аз и да пренебрегне свободата като се
подчини на нещо или някого, или да осъзнае смисъла на свободата като я
използва, за да доказва и саморазвива себе си като личност чрез своите
качества.
Може
би качествата на проститутката са да се възползва и да използва слабостите на
другите. Разликите в човешките
характери, като обич и омраза, стремеж към власт и склонност към покорство,
чувствата наслада и страх от свободата, са без изключение продукт на
обществения процес. Свободата е ценност , от която всеки трябва да се
възползва, но и трябва да знае как да я постигне и да съумее да я запази.
В текста си
Фром дава ясен пример за отношение свобода- човек. Той споменава библейския мит
за изгонването на Адам от райската градина. Митът отъждествява началото на
човешката история с възможността за избор, но поставя ударението върху
греховността на тази първа проява на свобода и на последвалите я страдания.
Ерих
Фром засяга и проблема „да бъдеш” или „да имаш”. Тук се проявява пак правото и
свободата на личен избор. Свободни са тези, които избират да „бъдат много”-
като личности- да се доказват, да творят, да бъдат оригинални и различни, а не
тези, които „имат много”. Същността на
свободата е в това да бъдеш изобретателен, мобилен, поемащ рискове, способен и
отговорен да достигнеш до върха на пирамидата и да бъдеш независим, а не да
притежаваш.
Можем
да открием смисъла и важността на свободата във всяка сфера на обществото като
социологическа система. Свободата е
нужна както на материалното производство, за да се осъществява търговията, за
да е добър пазара и за да има наличие на финанси в обществото, предопределящи
по-добро бъдеще за всеки гражданин.
Балансът между развитието на материалното и духовното е нужен за
развитие на обществото. Във втората сфера- духовното
производство бих ситуирала важността на „свободата да” вярваш в себе си или определена
идеология,твориш, да се създават нови изследвания, наука, носеща знания на
всеки гражданин.
При
възпроизводството на хора свободата също се проявява във всяко едно главно
обществено явление. Свободния избор на хората, свързан с тяхното образование и
възпитание, бит.
Влияние
на свободата откривам и в четвъртата сфера – общественото управление. Тук
свободата може да бъде наречена демокрация, определяща главната цел на
обществото- да бъде свободно, всеки гражданин да има своето право на глас и
възможност да прояви личностите си качества- да се докаже и индивидуализира в
обществото, но същевременно да се съобразява с обществения ред. Наблюдава се
тънката граница между това човек да умее да достигне до личностното
саморазвитие чрез свободата, но същевременно макар и свободен и неподчинен -да
се съобрази с избора на заобикалящите го- техните навици и ценности.
Свободата
ярко присъства и в петата сфера, която е свързана с комуникациите. Без да
притежават свобода хората не биха могли да си разменят свободно информация, да
общуват помежду си свободно, отразявайки
своите принципи и личностна позиция. Свободата е изключително важна за медиите-
за словото. Ако те не я притежават, то
не могат да отразят истината, реалността, не биха могли да бъдат обективни
и да отразяват информация, която да е
полезна, и на която хората да вярват.
Разглеждайки мястото на свободата във всяка една сфера на обществото
като социологическа система, хората се запознават с нейното значение и с това
всъщност колко важна е тя за саморазвитието на обществото, а от там и за начина
на живот на хората. Ако свободата не присъства в някоя от сферите, то
обществените явления няма да могат да си взаимодействат, което ще доведе до
непълно функциониране и затруднение в развитието на обществото.
Съдържанието
на свободата се изменя в зависимост от това доколко всеки човек се възприема
като независимо самостоятелно същество. Тя е ценност, която е важна за определянето на човека като
личност- неговата способност да бъде независим и различен-да притежава
оригинална мисъл и да не се страхува да я отстоява своята личностна позиция,
принципи и ценности. Свободата дава, но и отнема, тя е различна за всеки,
защото не всеки е способен да се възползва от нея- да успее да се
индивидуализира и саморазвие без да се страхува от останалите и от
отговорностите, които има пред себе си и заобикалящите го. Важна е за човека,
защото чрез нея той сам може да разбере на какво е способен и какво би могъл да
понесе- дали би успял да се справи с бремето й или би избрал да прояви липса на
характер и воля, като я потисне и избере да остане подчинен и зависим от някого
или нещо.
