Три минути

Пуснаха колесника..
Тъмно е. Вятърът е силен, а пистата е заледена. Не спира да вали. Сняг, много сняг! Москва!!

Здрасти,
пиша ти след толкова време..Да, знам, че е странно и нетипично за мен!  Досега все чаках теб! Не , сега не очаквам нищо от теб... Пиша ти, защото нещо в мен ме кара. Отдавна. Нещо противоположно на тежестта, която ме спираше. До днес. И която ми тежеше. До сега. Тежестта, наречена ЕГО. Тежестта, която всички носим. А някои дори преносваме. Тази, която си мислим, че ни помага, а всъщност ни премазва, изкривява и променя. Смазва ни! Та.. искаше ми се просто да ти се извиня..на теб, и на теб, и на теб , и на теб.. На вас! На всички вас, които съм пренебрегнала, обидила или наранила.. На теб, защото ти крещях, или защото просто те наказвах с мълчание.. На вас за променливите ми настроения.. На теб за смесените ми чувства, за страха ми да разкрия себе си и да изразя емоциите си.. Към теб.! За теб!  Пред теб! Всяка вечер пиша на...себе си! Звучи налудничаво нали? Мислите ми пишат!? Не спят, а пишат! Вечерта е самонаказания и анализи. Анализи върху мисли, спомени и моменти.. Егото ми, колкото и да не му се иска, се извинява и на самата мен. Извинява се за моментите и хората, от които ме е лишило. За думите, които ме е спряло да кажа и за чувствата, които ме е карало да прикривам! Извинява се и продължава да се натрапва в живота ми. Противоречи си! Като теб! Като мен! Не знае какво иска! Като теб.. Като мен! Бягам, а то ме следва.. Като теб! Когато съм слаба, го търся, а то се крие!  Пак като теб!

Вятърът в Москва си "играеше" със самолета, пълен с пътници, а съзнанието ми ме отведе в свят пълен със спомени. Свят , описан в първите няколко реда. Свят, пълен с ЕГО. Навсякъде!
Животът ми на лента за 3 минути! В съзнанието ми изплуваха хора, много ценни хора и щастливи моменти с тях. И вие бяхте там!

 Хванах здраво седалката. Всичко се тресеше.
Кацнах! Колесникът удари земята. Писъците утихнаха в тъмнината, а пътниците запляскаха и ме върнаха в реалността. Спирачките на самолета спряха не само него, но и мислите ми.. Тук съм, сред вас.. И сред егото ми/ти/ви!

Ще чакам да пишеш скоро! ТИ! Нали така сме се научили- винаги да се чакаме!

ТИ ГОНИШ!

Не мога да повярвам-всички са луди! Живеем в непрестанен маратон-всеки се състезава с някой! Всички се гонят с надеждата да се хванат, но ги е страх да си признаят. И бягат! Всички бягат от чувствата , емоциите и истината! Много ни е страх! Страх ни е да не бъдем излъгани, да не бъдем подигравани и изоставени! Страх ни е да не се припознаем в другия! И пак бягаме! Заблуждаваме се и се самонаказваме.. Срам ни е да си признаем какво и кого искаме, защото знаем, че това не е всичко , от което имаме нужда, или пък просто защото ние самите не сме го заслужили! И пак се гоним! Куче и котка. Превръщаме се в хора, които не сме, играем детски игрички и "въртим" еврини номера.. За да се харесаме.. За да бъдем интересни...или просто, за да си "погалим" егото. Всеки се променя, за да се хареса на този, който всъщност не го заслужава! Всеки чака другия, докато губи себе си! Чакайте си! Или се харесвате , или не.. Или се искате , или не.. Но докато го осъзнаете -продължавайте да се гоните! Скоро ще се изморите!