Три минути

Пуснаха колесника..
Тъмно е. Вятърът е силен, а пистата е заледена. Не спира да вали. Сняг, много сняг! Москва!!

Здрасти,
пиша ти след толкова време..Да, знам, че е странно и нетипично за мен!  Досега все чаках теб! Не , сега не очаквам нищо от теб... Пиша ти, защото нещо в мен ме кара. Отдавна. Нещо противоположно на тежестта, която ме спираше. До днес. И която ми тежеше. До сега. Тежестта, наречена ЕГО. Тежестта, която всички носим. А някои дори преносваме. Тази, която си мислим, че ни помага, а всъщност ни премазва, изкривява и променя. Смазва ни! Та.. искаше ми се просто да ти се извиня..на теб, и на теб, и на теб , и на теб.. На вас! На всички вас, които съм пренебрегнала, обидила или наранила.. На теб, защото ти крещях, или защото просто те наказвах с мълчание.. На вас за променливите ми настроения.. На теб за смесените ми чувства, за страха ми да разкрия себе си и да изразя емоциите си.. Към теб.! За теб!  Пред теб! Всяка вечер пиша на...себе си! Звучи налудничаво нали? Мислите ми пишат!? Не спят, а пишат! Вечерта е самонаказания и анализи. Анализи върху мисли, спомени и моменти.. Егото ми, колкото и да не му се иска, се извинява и на самата мен. Извинява се за моментите и хората, от които ме е лишило. За думите, които ме е спряло да кажа и за чувствата, които ме е карало да прикривам! Извинява се и продължава да се натрапва в живота ми. Противоречи си! Като теб! Като мен! Не знае какво иска! Като теб.. Като мен! Бягам, а то ме следва.. Като теб! Когато съм слаба, го търся, а то се крие!  Пак като теб!

Вятърът в Москва си "играеше" със самолета, пълен с пътници, а съзнанието ми ме отведе в свят пълен със спомени. Свят , описан в първите няколко реда. Свят, пълен с ЕГО. Навсякъде!
Животът ми на лента за 3 минути! В съзнанието ми изплуваха хора, много ценни хора и щастливи моменти с тях. И вие бяхте там!

 Хванах здраво седалката. Всичко се тресеше.
Кацнах! Колесникът удари земята. Писъците утихнаха в тъмнината, а пътниците запляскаха и ме върнаха в реалността. Спирачките на самолета спряха не само него, но и мислите ми.. Тук съм, сред вас.. И сред егото ми/ти/ви!

Ще чакам да пишеш скоро! ТИ! Нали така сме се научили- винаги да се чакаме!