ОКУПАЦИЯ

„Две неща определят човека: неговото търпение, когато няма нищо , и неговото поведение, когато има всичко”.  И от случващото се в България през последните месеци, ясно личи, че търпението на ограбения българин,  който вече не притежава нищо, се е изчерпало, а поведението на властимащите  вече е минало всякакви граници. В следващите няколко реда , които ще изпиша ще има няколко ключови думи, които са познати за всички , : „протест”, „окупация”, „оставка”, но и един може би донякъде непознат термин за по-голямата част от обществото – „спирала на мълчанието”.

За да не остана неразбрана преди всичко трябва всеки читател да бъде запознат с гореспоменатия термин „спирала на мълчанието”. Какво всъщност е това? Има ли нещо общо с обществото, с протестите, с общественото мнение и принципи?

Концепцията на германския социолог Елизабет Ноел- Нойман „Спирала на мълчанието” гласи, че хората имащи различно мнение от това на мнозинството предпочитат да мълчат, за да не бъдат социално изолирани . Те се страхуват, че тяхната гледа точка няма да бъде чута, разбрана и уважена,  и предпочитат да се присъединят към общественото мнение, за да не попаднат в изолация. Протестиращите студенти , останали да нощуват в ректората на Софийския университет са стотици, а тези, които мълчат или не подкрепят окупацията са хиляди, което води до извода, че мнозинството попада в спирала на мълчанието. Защо се постига този „обратен ефект”?  Различни социологически изследвания разкриват отговора на този въпрос. Ако разделим окупиращите и тези , които не са се присъединили към окупацията на два отделни лагера, безспорно ще стигнем до едно емпирично доказателство,  че окупаторите са по-силни и активни, отстоявайки своята позиция чрез медиите и чрез говора, докато другите макар и не по-малко по-своя брой, остават по-слаби и нечути, защото мълчат. Има два основни фактора , които влияят и оформят човешкото мнение в ситуация като настоящата в България : първият е , че всяко искане , убеждение и твърдение, което привлича, и което е защитавано от повече млади хора , но и от хора с по-висока степен на образование , има по-добри шансове да се наложи в обществото като по-перспективно , но има и още един фактор, който влияе върху готовността и смелостта да се говори, да се изразяват исканията и принципите на хората, а именно чувството че си на страната на „новото” , на „модерното” и актуалното, че си „ с духа на времето”, че получаваш одобрението на по-съвременните, на по-просветените или по-скоро на по-активните, на говорещите, на отразяваните от медиите.

Медиите играят изключително голяма роля в обществения живот. От голямо значение е това по какъв начин ще отразят едно събитие, колко дълго ще продължи и как ще въздейства на хората. Окупацията е една от най-обсъжданите теми във всяка медия. Всеки изминал ден отразяването й , обаче, се променя. Прави ми впечатление, че студентските протести са водеща новина във всяка медия, но не за дълго. Нали знаете: „Всяко чудо за три дни!” . Всеки ден зрителите и читателите бяха информирани за случващото се около окупацията, но същевременно новината ставаше по-кратка, сливаха я с други събития ,започваше да утихва. И така в съзнанието ми изникнаха няколко въпроса: ЗАЩО окупиращите ставаха все повече, а отразяването на събитието ставаше все по-рядко? Дали журналистите очакват нещо ново , по-различно и скандално около случващото се? Бяха ли станали вече „скучни” тези студенти, които изразиха позицията си, а именно че искат ОСТАВКА ? Трябва ли окупаторите да променят нещо в протеста си, да направят нещо различно, за да не бъдат забравени от медиите , а и от обществото, което мълчи?

Недоволните от окупацията също се оказаха много, но може би се страхуваха да говорят.. Може би бяха попаднали в спирала на мълчанието, защото не показваха , че не са съгласни с казаното от „по-активните”  от тези, които имаха смелостта да говорят и да изглеждат по-силни макар и по-малко на брой. Появиха се и студенти , които твърдят, че искат да учат и за това НЕ подкрепят студентския протест, но същевременно всички ние- учещите знаем колко от студентите присъстват редовно на лекции и колко всъщност е силна мотивацията им да се доказват и образоват в университета. До скоро на никой не му пречеше  да крещи ОСТАВКА, да обижда, да се бори, да говори, да отстоява принципите си, НО само „на маса”  пред приятели,  и  когато промяната настъпи, и тези искания бяха казани на „висок тон” , на доста хора им стана „неудобно”. Болеше ни и се обиждахме, когато ни казваха , че „спим дълбок и непробуден зимен сън”, а когато се събудихме, на много от нас още  им се спеше …

Какво ли ще се случи в бъдеще с новината, отразяваща опитите на студенти да променят настоящето, да свалят правителството и да променят България? Ясно личи, че колкото по-рядко медиите отразяват дадено събитие, толкова по-лесно хората забравят за него. Тези, които искат да подобрят статуквото, позицията на моралното, чиято основна идея е промяната към по-доброто и некорумпирано бъдеще, винаги ще имат опозиция- тази , която се продава, която мисли за настоящето, но не и за бъдещето на държавата, на своите деца.. .. Пази Боже сляпо да прогледне! И ако още има хора, на които им харесва действителността в България , които не виждат мизерията, която ни заобикаля, и още търпят наглостта на политиците, и продължават да питат, „ЗАЩО протестирате?” , то аз питам „А ЗА КАКВО ДА НЕ ПРОТЕСТИРАМЕ?”