ДУБАЙ

Вървя и се губя.. Губя се между огромните небостъргачи и хората.. Губя се, но не ме е страх. Мирише на арабски парфюм.. Миризмата е трайна, запомняща се и силна. Харесва ми! Още малко крачки и усещам уханието на индийската кухня.. Хората около мен говорят на различни езици, чувам ориенталски ритми, азиатски туристи вървят срещу мен- те са навсякъде… Обърквам се. Къде  съм? Димът от наргилето, който току-що премина през мен, ми припомни- аз съм в Дубай.

  Топло ми е, а същевременно приятно.. Нощният полъх гали лицето ми, а косата ми не е толкова права, колкото ми се искаше да бъде, но съм щастлива.. Ах, този арабски парфюм – пак го усетих. Навсякъде виждам противоположности: шарени евтини сергии срещу лъскави скъпи магазини; богати шейхове срещу бедни търговци.. Виждам злато. Много злато- типично за арабския свят..Шарени шалове и килими, наргилета.. Небостъргачите не ме задушават, напротив, прегръщат ме и ме отнасят до най-големия си брат- Бурдж Халифа.. Омагьосана съм..Влюбена съм. Не мога да спра да се усмихвам.. Фонтаните танцуват, а аз с тях. Музиката гали сетивата ми- кожата ми настръхва. Толкова съм развълнувана..

 Дубай- този от филмите и картинките. Дубай-красив, горещ и пленяващ… Снимки..Правя много снимки, за да запечата всеки момент. Но не мога. Не мога да запаметя всичко, което искам. Моментите ги преживявам, усещам, чувствам, но не съм достатъчно способна да ги опиша и илюстрирам- нито аз, нито фотоапаратът ми. Оглеждам се и настръхвам. Очите ми се насълзяват. От щастие! Моторите на мощните коли, движещи се по пътища, за които в България мечтаем, ме събуждат от съня и ме изпращат в друга реалност… Реалността на материалното..Обръщам се надясно: Дрехи, скъпи коли , огромни магазини , лъскави заведения и богати араби..Не звучи зле нали? Обръщам се наляво: експлоатация на труда, бедни индийци, филипинци-роби, мизерия..А сега какво мислите? Страх ме е да се обърна пак!

Ах, Дубай! Ти си красив, строг и несправедлив… Тук малко хора имат много и много хора нямат нищо… Пленяваш ме с цветовете и аромата си.. Опияняваш ме с богатствата си , а същевременно ме отрезвяваш с несправедливостта си.. Ах, Дубай.. прекрасен дворец за едни и грозна, стара квартира за други...  Образите ти си противоречат като деня и нощта, като огъня и водата..като съдбите на богатите арабски шейхове и бедните индийски роби…

 Пак сънувам.. Аз съм в приказка. Приказка , в която принцовете  не са на бели коне, а в бели скъпи джипове и коли. Обаче, никой не може да види лицата на принцесите им. Те показват само очите си.. Чисти са ! Продължавам да вървя, заравяйки краката си в златния пясък..Топло ми е...Горя-изгарям, но търпя. Сафарито е по-приятно, когато настъпи залезът и нощният полъх- не искам да се прибирам.  Качвам се на атв и преминавам през огромните дюни. Колкото по-бързо карам, толкова повече ми харесва.. Има вероятност да падна, подскачам, но се хващам здраво и пак давам газ..Оставям следи! Пясъкът се променя, запечатва дирите ми..Дюните сменят формата си-минавам през тях...Пак натискам газта..Дано не се загубя.. Не спирам да се усмихвам…

Чувам камилски рев-пак се събуждам. Камилите са изморени и стари. Имат големи, влажни и тъжни очи.. Хората им се радват и искат да се снимат докато ги яздят, а на животните въобще не им е до хора-мразят ги. И пак се замислям..ПАК РЕАЛНОСТТА!!? Едни са щастливи за сметка на други. Едни се возят, а други ги носят на гърба си цял ден- цял живот..  Бягам!.Кога ли ще сънувам отново?!