Толерантен ли е българинът?

Толерантен ли е българинът? Мислила съм върху този въпрос хиляди пъти. В съзнанието ми се лутат най-различни ситуации, които разкриват същността и манталитета на българския народ. Българинът в съзнанието ми е шизофреник. Днес е толерантен, широко скроен, мил и гостоприемен, а на другия ден- друг човек- тесногръд темерут, който псува и не иска да приеме тези, които не се вписват в представите и ограниченията му за нормално и приемливо.  Със сигурност ще успея да оправдая тезата си, че е толерантен, ако поставя някои от най-коментираните проблеми в страната, а именно търпимостта, която проявяваме към задкулисните игри на политиците  и толерантността, която спазваме към всички безумни помощи и закони, създадени за хората от ромски произход. Но не искам!  Не съм забравила и какво беше отношението на българите спрямо бежанските лагери.

Когато сирийските деца боледуваха в мизерните лагери, аз също боледувах, но не защото съм изпитала болката от това да напусна родната си държава, дом и роднини, а защото виждах омраза и злоба в очите на българина. Българинът- моят брат, който се плашеше да подаде ръка, който НЕ беше ТОЛЕРАНТЕН с „непознатите”, които имаха нужда от подкрепа и защита. Тогава разбрах, че сме толкова бедни и имаме толкова малко, че ни е страх и от по-бедните, и от по-беззащитните. Страх ни е да не ни ограбят – емоционално и физически. Страх ни е да бъдем толерантни!

Още когато започнахме да хулим всички , които търсеха помощ в държавата ни, в съзнанието ми възникнаха няколко въпроса : „Достатъчно толерантен и съпричастен ли е българинът с чуждата агония и тежка съдба?”, „Достатъчно смели ли сме, за да обявим, че в държавата ни винаги е имало престъпност и нередности или е по-лесно да си „измием ръцете” със слабите и непознатите?” . ДА, много е лесно да прехвърляме вината върху другите- тези чуждите, имащи различна вяра и религия, различни идеали и принципи.  Народът ни беше решил, че за всичко са  виновни хората от бежанския лагер- тези, които нямат право на глас и мнение, защото са в чужда страна и то незаконно, тези, на които животът е изцяло зависим от подкрепата и законите  на държавата, в която са намерили подслон и „спасение”..

Молете се никога да не бъдем на тяхното място. Никога да не бъдем бежанци. Молете се никога да не бъдем чужди, слаби и изплашени. Никога да не търсим подслон в чужда държава, никога да не ни затварят границите си , за да не им вземем и малкото , от което имаме нужда. Никога да не срещаме толерантността, която ние самите показваме. И не забравяйте: „Човек до човек опира! „

За мен този период, в който българите показаха отношението си към сирийците , беше показателен затова колко сме толерантни. Невъзможно е с един пример да се обоснове тезата, че българинът не  е толерантен, но смятам, че точно в такива ситуации и периоди, можем да опознаем себе си и хората около нас. Колко е лесно да бъдем коравосърдечни, а колко е трудно да бъдем толерантни…