неделя, 20 ноември 2016 г.

ШОКирана съм, Велчева

Сивото ежедневие.
То беше причината Иван да бъде винаги намръщен. Хората като него ходеха до супермаркета, за да си купят две, три неща и за да се скарат с касиерката. Или може би, за да потърсят утеха , купувайки си алкохол и евтина наденица. Иван обаче обичаше да гледа останалите хора в магазина, да пресмята какво и колко са си купили . Ходеше и си мрънкаше нещо сам, докато оглеждаше храните и етикетите им. Всичко му се струваше скъпо. Донякъде беше прав.  Неговият стандарт  на живот беше на прага на бедността. Той е млад, но сприхав, леко простоват и арогантен. Никога не намираше работа, която да отговаря на изискванията му. А когато харесаше някаква позиция, той не отговаряше на очакванията на работодателите. Каква ирония на съдбата. Той винаги гонеше това , което не може да има. Като всички нас. Неговият проблем обаче се задълбочаваше, имайки предвид самотата му. Личният му живот не беше никак розов. През последните години рядко се беше срещал с жена. Смяташе , че всички те са меркантилни и причината да не бъдат с него е фактът, че той работи за 700лв.
Виждайки големите приятелски компании , влюбените двойки и усмивките, върху лицата на хората в супермаркета, той реши да се разнообрази купувайки си седмичния брой на вестник „Шок”. Всекидневието на хора като Иван е изключително скучно и лишено от всякакъв вид нови емоции и преживявания. Той бе едва на 25години, а всяка вечер преди лягане , четеше в-к „Шок”. Интересни, пикантни новини и жълти, безсрамни статии, които изпълваха съзнанието му с любопитство . Четейки историите, измислено по най-евтиния и безсрамен начин, Иван убиваше самотата и скуката, които се бяха настанили в безсмисления му начина на живот. Животът  извън скромната квартира на младия безделник , си вървеше с пълна сила. С пълна сила се задоволяваше и потребността му от безсмислена информация и никому ненужни клюки.  Такъв беше обаче не само Иван,  а голяма част от българския потребител. Понеже му беше скучно, закупуваше нещо напълно фалшиво, жълто и изкуствено. Нещо, което разнообразяваше ежедневието на дребни души, които хранят съзнанието си с лъжливи истории, интриги и драматизъм.  Иван няма желание да живее и да създава, той иска да съществува и да подхранва комплексите си. ШОКиращо е  , че в модерен и разнообразен свят като днешния, хора като Иван продължават да четат „Шок”.  И докато ние се смеем и създаване истории, Иван ще ги чете, но те няма да бъдат същите. И той ще бъде сам. Отново. Аз и днес го видях пред щанда за жълти вестници.

 Лошото е , че не  бях ШОКирана. Очаквах го.

4 коментара:

  1. Браво, Трейси! Страхотен текст!

    ОтговорИзтриване
  2. Иван е мързелан....има семеиства,които живеят с 400-500 лв на месец..фантазиятя му стига до там - да чете помията ШОК....познавам такива Ивановци...гнус ме е от тях....А на ТРЕИСИ- БРАВО,поздравления и чакам още такива изяви...по-дълбоки...вълнуващи...можеш!!!

    ОтговорИзтриване